29.08.2018 г., 11:47 ч.

На котката 

  Поезия
335 1 3

В опразнената стая
господарката
е котката,
която гордо стъпва
върху масата.
Едното от леглата
вече липсва - твоето.
А в гардероба 
се оказа тясно
да се надиплят 
старите ти тениски.
Люлее се 
един молец
на копче от сакото ти.
И мирисът
на празен кожен куфар
се стопява.
Есен е 
във стаята,
в която само паякът,
прикриващ се от котката,
зад ъгъла на масата,
в компютърното флопи
записва моите 
истории.

А някъде 
зад времето
от скъсаните стихове 
с компютър генерирам
нови спомени.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??