Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2547
21.03.2013 г., 10:38 ч.

На красотата 

  Поезия
1015 0 13

 

На красотата краката са дълги.

И съм обречен да знам, че по принцип

на красотата краката са дълги.

А пък очите, очите...

 

Близка-далечна,

попива във мене

кратка и вечна

премала в сапфирено време.

 

На красотата гласът е мускатов.

И съм обречен да знам и да мисля:

на красотата гласът е мускатов.

А пък очите, очите...

 

Нежна и дръзка,

по-волна от вятър,

тя е превръзка

за болния стон на душата.

 

На красотата парфюмът е лунен.

А пък очите, очите...

Щом красотата със тях ме целуне,

тези очи на морфинова смърт

ме обричат.

 

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??