Накрая на света ме чакаш ТИ,
такъв изстрадал, както те сънувах.
Държиш в ръцете меч и щит,
с болка, кръв и с любов пропити.
Стоиш едва, люлеейки се тежко,
стоиш с впити в надеждата крака,
готов да ми разкажеш как се лута,
човекът, търсещ друг човек в света.
А аз се свличам в краката ти с въздишка,
с плач намокрям сухата земя под теб
и викам, нека чуят всички! Искам!
Че те намерих и ще умра до теб!