harmony92 (Джоана )
21 29
15.07.2010 г., 9:23 ч.

На края на света 

  Поезия
780 0 2

На Края на Света

Къде отиваш?

Крачиш сам по своя път.

Следите ти оставят рани, безмилостно болят...

Неясен стон и нежен вопъл

по сън, един забравен сън...

С прашинките любов и мъката чакъл

строиш наяве свят.

Безропотно забравен път

към теб или навън?

 

Къде ще спреш?

Прегърбен и предаден,

безмълвен стих с живота да редиш?

Със сърце кораво и лице от восък,

забравил времето дори.

Безспирно да се бориш с чакали.

За кокала да дърпаш всеки миг!

От тебе, скитнико, покоят бяга!

В свят сред свои стъклен мир строиш.

 

И пак неистово стоиш!?

И просиш момент изстрадан и измолен,

за да продължиш отново сам,

в стълкновение с живота злостен.

В измислена реалност от въпроси,

фрагментите любов редиш.

За да разкрие утрото с печални строфи

желан блян по пътя ти самотен.

© Джоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря. Радвам се, че поезията ми се възприема добре.
  • Ах, тази трагедия! Но наистина и дума не може да се каже за стиха ти... 6+
Предложения
: ??:??