На крушата...
Веднъж на лозе отишлИ Иван и Гина круши да берат.
КАчили се двама на дървото, тя пее,той- мълчи...
Изведнъж със "тряяяяс" и Гининият клон се счупил!
И на земята просната лежи тя със оцъклени очи,
а той, уплашен обикалял, с поглед още по- опулен...
До селото дотичал бързо, да викне доктор от града.
Написал в пощата подробна телеграма с много думи-
как станало, че му е мъчно и кой чете- да разбере!
Гледала чиновничката,смятала и казала:"Големи суми
ще платиш! По- кратко съобщи! Най-важното да побере!"
Иван написал:"Жен па кру, ни ша, ни мъ,са гле ка пу!" ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация