1.08.2005 г., 7:50 ч.

На кръстопът 

  Поезия
687 0 5
Искаш ме в леглото си,
бариерите със трясък да строшим
и да потънем в аромата от Любов.
Ще мога ли...
Искаш ме в ръцете си,
потръпваща и гола,
гальовна и покорна.
Ще мога ли...
Избутваш ме от коловоза,
от сигурност да ме лишиш,
а всъщност
ти какво ми даваш,
набързо скованото си мостче,
по което да премина.
Няма ли да се пречупи
от порива на ветровете?
Какво ми даваш -
залутана пътечка
под сянката на стари стволове?
Не е ли прекалено хлъзгава за мене,
през гъстите клонаци и листа,
дали ще мине лъч от светлина?
На кръстопът съм,
да протегна ли ръка...

© Галя Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не знам с това сиренце, ще го мисля, публикувах стиха минути след като го написах, още е "пресен", иначе ви благодаря за вниманието!
  • Прилича ми на част от приказка,но ти желая да срещнеш добрия рицар .
  • Ами щом не ви харесва, махнах го. Благодаря ви за съвета!
  • Галенце...хубаво е ,но някак си не ми хареса ,,сиренцето,, защо не смениш края...вътре идеята я има ..Ти ще си решиш...аз ти предлагам!Прегръдки от мен мила!
  • Трудна дилема, но с образността ти е истинска поезия. Моите почитания, Фабиана!
Предложения
: ??:??