Подскочи на куцо краченце денят,
отхапал нехайно филия,
с играта на дама лета се броят,
щом можеш — обратно върни я.
Безславно забравен, прибра се страхът,
замесен в бела, тупурдия,
разля се забавен и волен смехът
след стотна поред лудория.
С приятели верни по-жив е светът,
просторът по-син, динамичен,
и яркочервен на кръвта е цветът,
стихиен, обичен, различен.
© Светличка Всички права запазени