Срещнаха се те случайно,
хубав бе денят навън,
природата се за живот надигна,
на младите да предвещае любовта.
Той обичаше я безконечно,
тя вярваше му безрезервно,
времето летеше, без да пита,
докато стояха те на лунната пътека.
Любовта сякаш от ангел им бе подарена,
познаваха се от няколко дена
и да обичат се научиха взаимно,
без да мислят за идващата „зима”.
Мина време, „зимата” премина
и ето ги пак под луната красива.
Хванати за ръце, под небето и звездите
с целувка запечатват вечността на младините.
© Дамяна Всички права запазени