НА ЛЮБОВ ПО-БОГАТА
Времето – равномерно повтарящ се вик
в разранената, кървяща гръд на вечността,
с пръстите си ноктести изрисувала лик
на вселенския път върху мраморна скала.
Часовникът е негово отроче – къси отсечки
от пътя на безумното земно надбягване.
С кукувица, или без нея, няма никаква пречка,
с него към хоризонта просеки отваряме.
На мен съдбата отреди часовник – кукумявка,
за да ми напомня злобно всека нощ с крясък,
с див плач, или злокобен смях – задявка, ...