На М.
Безследен спомен от обичане,
засъхващ с обещание по бузите.
Среднощното паническо изтичване.
Догонвам сенките на стара муза.
Кога ли пак ще ме обгърнеш
и устни вкусил, ще ми промълвИш?
Koга живота ми ще върнеш?
И докога разлюбил ме, ще си вървиш?
Космически са силни чувствата.
Отнет ми беше даже спомена...
И болката - върховно пустата, ...