Кажи ми, майко мила,
откъде я вземаш тази сила?
И не се ли, майко, уморяваш
цял живот да я раздаваш?
Откъде я вземаш таз усмивка,
със която ни посрещаш всеки път?
А на сбогуване в очите
сякаш бисери блестят!
Откъде я вземаш любовта си, майко,
за да можеш всеки ден и час
неуморно ти да я раздаваш
на толкоз много деца... и на нас!
Откъде ли вземаш вяра и надежда
да вървиш по своят път нелек,
за да може всеки, който те поглежда,
да си казва: "Тя е щастлив човек!"
Откъде ли, майко, аз да зная -
от извора във твоята душа,
а майчиният - той е непресъхващ,
майката е винаги до своите деца.
За тях се грижи, за тях живее,
за себе си не помисля дори,
за тях се грижи както само тя умее,
защото те осмислят живота й!
А признателността във техните очи
й дават сили тя да продължи!
И макар че вече сме големи
и всеки е поел живота в своите ръце,
за тебе си оставаме - децата,
а ти за нас - ЖЕНАТА С НАЙ-ЛЮБЯЩОТО СЪРЦЕ!!!
© Наташа Атанасова Всички права запазени