enfant (Ивелина)
33 35
11.02.2009 г., 18:01 ч.

На майка ми 

  Поезия
589 0 2

 

Мирисът на люляк ме пренесе

някак неусетно в отминалите дни.

Лекият ветрец отново ми донесе

свежестта на слънчевите утрини.

 

Нима бе толкова отдавна,

когато ти ме водеше напред.

Хваната за твоята ръка,

света откривах аз навред!

 

А през вечерите късни

в домашния уют,

възпитаваше у мене

момичето-жена, тръгнало по своя път!

 

Толкова от себе си ми даде,

колкото за цял един живот.

Ти в мене твоето сърце остави,

да тръпне с моите несгоди то до гроб.

 

Така израснах аз без страх

за утрешния ден,

успях да съхраня частицата

от теб в мен!

Защото зная, че където и да си,

любящият ти поглед все за мене ще следи.

И дори мъчни да са моите дни,

твоята прегръдка топла ще ме утеши...

© Ивелина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??