Все те търсех, очаквах, жадувах,
все си мислех, че чудо ще стане,
все те молех и все те бленувах,
но не се върна ти при мен, мамо.
Все пронизваше вътре във мене
пропаст, зейнала някъде вляво,
все ми липсваше, нещо отне ми
и без теб не се чувствах аз цяла.
Знам, че имам си ангел хранител,
знам, не можем смъртта да прогоним,
но дълбоко във нашта обител
сълзи кървави, страдайки, роним.