elisten (Зорница Арие)
33 66
21.01.2012 г., 6:03 ч.

На майка ми 

  Поезия
844 0 3
Един човек е винаги със мене, зная,
един човек ще е до мен на времето в безкрая.
Един човек ще плаче вечер с моите сълзи,
един човек ще пази вечно двете ни души.
Ръката ми ще стиска силно, когато ме боли,
дори когато сърцето ми е разбито и кърви.
Тя до мен застава, тя е моята звезда,
тя крачи с мене по земята и ме качва в небеса.
Болката ми иска да поеме и с ръцете ме обгръща,
сълзи в себе си събира, когато нежно ме прегръща.
С усмивка ще разказва за мойте постижения,
на всички мои стихове ще бъде вдъхновение.
Всички думи са недостатъчни да опиша любовта,
в нея е събрана цялата човешка красота.
Някой беше казал, че преди да се родя,
самичка си избирам при кого да отлетя.
Знам, че не случайно съм избрала точно нея,
тя ме научи на всичко, което мога и умея.
И щом е тя до мене - знам, че ще успея,
ще бъда силна, ще успявам, а животът ще се лее.

© Зорница Арие Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • severianin (Валентин Чернев), човека, който трябваше да оцени този стих - го направи. Това е предостатъчно за мен. Пък и стих, написан за десет минути в час по френски, няма да е кой-знае-какво накрая. Благодаря, че си обърнал внимание все пак.
    elenasim1 (Елена Петрова), радвам се, че си прочела мислите ми! С усмивки!!
  • !!!
  • Темата "на мама" е една от най-трудните в поезията - има сигурно милион стихове за майката. Как в тая навалица се надяваш да кажеш свое оригинално слово? Още повече с двустишия? Засега стихът не е лош, личи известна стихотворна похватност, но думите и образите са отдавна изговорени от други и до болка познати.
Предложения
: ??:??