НА МАЙКАТА НА МОИТЕ ДЕЦА
Запознахме се с теб в младостта си.
В стаята си нямах вода.
И отвърна ми ти с усмивката си:
При мене има. Ела!
Закачката си превърнахме в чувство,
а после сватба, надежди, деца...
Но бракът е странно изкуство,
а и съдбата ни се подигра.
Как се случи не разбрахме.
Дали го почувствахме дори,
но усмивки вече не деляхме, ...