Аз ида при тебе, моя лястовице бяла,
в нозете ти да коленича,
а косите от морска пяна
с китка цвете да закича!
Но дълго, дълго ще отмерваш дните
на прага със свито сърце,
и с поглед мил от годините,
ще чакаш свойто дете.
Душа и мисъл - тънка струна,
в мъглата на живота се поклащат.
Очакваш ме с любов и топла дума,
които никога не ще забравя.