6.02.2010 г., 18:48 ч.

На мама 

  Поезия
5.0 (3)
849 0 3
Аз виждам нашата градина,
засетите от теб цветя
и как година след година
под твойта нежност и ръка
израстнали са със любов.
Както отгледала си мен
така, че днес да мога смело
да кажа: "Вярвам, най-блажен
е тоз, що обич получава
от майка си, която дава
във всичко своята душа."
Затуй ръката, туй посяла, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Крушарова Всички права запазени

Предложения
  • Кристален звън и блясък на сребро. Под трепетния звук на клавесина танцува пак, танцува Пиеро, опиян...
  • Ще те обичам днес, и утре, и тогава, когато залезът в очите ми надникне, дори с живота си да се прощ...
  • Не ме изтривай тихо в паметта си! На прага те изпращам, а си в мен... че с чувствата запалихме плътт...

Още произведения »