Свещичка църковна на празник запалвам,
за мама си спомням със сълзи в очи.
Плахо се кръстя и тихо повтарям:
нека бог да прости.
А после се питам какво да прощава,
ти с всички била си много добра.
Младост и обич, и всичко си дала
да отгледаш прекрасни деца.
И днеска е празник, свещичка запалвам,
гледам портрета със тъжни очи.
На грешните нека Бог да прощава,
аз тихо ще кажа: мамо, прости.
Жива съм аз и ти си ми Бога,
ти ме отгледа и ти ме роди.
Ако сбъркам, не искам Бог да прощава,
ако можеш, ти ми прости.
© Глория Стойчева Всички права запазени