Мамо, искам да ти кажа,
татко, слушай ме и ти,
искам благодарност да изкажа
за това, че сте с мен така добри.
Ето ме, раста аз всеки ден,
в щастие или в тревоги,
надявам се добър човек съм, джентълмен
и доброто все в мен да говори.
Татко, благодарен съм ти аз,
че ме учиш от живота максимум да взема,
а без твоята подкрепа, мамо,
аз нямаше толкова прегради да превзема.
Не ви казвам често колко ви обичам,
но в себе си се аз заричам,
ще живея живота мой
така, че да се гордеете със сина свой.
На края на това стихотворение
искам да изразя и малко извинение.
Ако с нещо съм ви наранил,
простете ми, че съм сгрешил.
© Иван Батев Всички права запазени