Щом ритъмът ме завладее
и танцът в мене оживее,
забравям бързо всяко зло —
играя българско хоро.
Тогава цялата горя.
Не чувствам гняв или вина,
а мракът, що край мен се рее
изчезва... и сърцето пее.
И ето — мисля че това,
що липсва в нашата душа,
е чувството да сме сплотени.
Да бъдем по-обединени...
като в хоро да се държим,
напред единни да вървим,
сърцата ни да бият лудо,
да сътворим магия. Чудо!
П.П: Реших да споделя с вас няколко мои любими хорá от различните фолклорни области в България.
Насладете се!
https://youtu.be/S_-6SY7xGNw?si=qhV2bGVTiphD3cN5
https://youtu.be/i8Ao1o2uw3o?si=aNChhn1xDXtdrZpP
https://www.youtube.com/watch?v=ZgCKcQ8flAY&list=PLE79BB93EECF45303&index=3
https://youtu.be/3TjTfCiomhc?si=l7E5hKMAB5JhuaNQ
https://youtu.be/eab2mHRGp0w?si=ifGa0JiENegx-viQ
https://youtu.be/20FKGP8fZG4?si=y2um4H4KpJkUkARg