Дочуваш ли как мислите изтичат със звуците на последните щурци, посланията нежни от звездите загнездват в двете ми очи. Диханията, трепкащи в гърдите под булото на скрита мараня, изгарят издълбоко суетите с очите ми на влюбена жена. Забравям страх, прикритост, болка. Грехът немее от любов... Припява в гърлото ми чучулига трелите есенни на нежен послеслов. Във шепите си нося ти утеха, една усмивка на обичаща жена, нозете ми - криле на птица - към теб ме водят с песента. Отдавна със щурците си говоря за теб, за мен, за любовта... Изтичат мислите, а аз занизвам листата есенни на лунна светлина. Дочуваш ли на мислите ми песента? Последните щурци все още пеят. В очите ми догаря тихо есента, но все така звездите там живеят.
...Във шепите си нося ти утеха, една усмивка на обичаща жена...
Колко обич, нежност, отдаденост, прелест...струи от редовете Ти, Джейни! Обичайте се все тъй нежно и предано! Стопли ме, благодаря!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Невероятен талант!