Цъфтяха и усмивките ни млади

току под рошавите ни коси.

И по любими градските площади

блестяха живи нашите очи.

Със мъжки погледи след вас тогава

смущавахме сърцата си във нас.

И все за чест, и все за мъжка слава

се хвалехме един на друг на глас.

Че вие бяхте нежните мадони

с набъбнала под кожата ви страст.

И всеки искаше да ви догони

до някой влюбен във луната храст.

Оставяхте във нас любовни рани

и нещо за довечера насън.

Любовите ни още необрани,

до късно вечер скитаха навън.

......................................................

Сега във ставите сме овехтели,

но пак заглеждаме жените в гръб.

И нищо, че косите ни са бели,

наум си псуваме живота тъп.