на моето Аз

28.09.2008 г., 16:24 ч.

Поезия » Гражданска

648 0 3

На моето АЗ

Събуждам се със ромон на дъжда...

Усмихвам се, нали ми днес прилича?!...

Изгревът ми шепне с топлота -

Щастлива ти бъди, пораснало момиче!...

Светът днес сякаш мене поздравява!...

И тез небесни бисерни сълзи

са обичта на тез, които си остават

докрай - приятелите ми добри!...

Събуждам се със ромон на дъжда...

Какво от туй, че днеска остарявам?!...

Усмихвам се... Аз жива съм сега!...

Има ме!... Не се предавам!...

Събуждам се със ромон на дъжда...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Tomad (Тома Кашмирски)

2008-09-29T02:03:03+03:00

Може би е редно да дефинираме понятието "гражданска поезия"?
Ивана59 (Иванка Гичева)

2008-09-28T20:08:48+03:00

Честит празник, пораснало момиче!
Бъди здрава и обичана!
ивахрис (Иванка Морарова)

2008-09-28T17:13:34+03:00

Не се предавай!
Поздрави и прегръдки
от мен!