Как бързо порасна...
Аз виках ти батко,
но преди в игрите беше до мен.
Беше закрилник, напомнящ ми татко,
щом ме ударят - лъв разярен.
Понякога по детски сме се смели,
друг път и сърдити сме били.
Но в белите бяхме неразделни -
като Том и Джери - аз и ти.
А сега порасна... отново си ми батко,
но вече сме големички, нали?
Все повече напомняш татко ...