На моето момиче
Тиха въздишка небето отрони,
ситен дъждец по земята зарони,
капки се стичат и в твойта коса
всяка от тях е моя сълза.
Вятър в косите ти капките гони,
падат листа от обрулени клони,
ти не настъпвай тези листа,
всяко от тях е моя мечта.
Тъжна е тази наша пиеса,
скапан декор, прашна завеса,
ала след нея дълго в нощта ...