На море...
Разчистил съм си пясъка под мене...
И на пешкира си отпуснато лежа...
И слушам как край мен морето стене!
Самотен съм сега и с него аз тъжа!
Над мене вече облаци се реят.
През тях прескачат само слънчеви лъчи.
И сякаш те ехидно ми се смеят...
А самотата ми във мене не мълчи!
И вятърът по пясъка не спира!
Напуснал е за миг пенливото море!...
И летен дъжд наднича от баира,
дали сърцето ми и той ще разбере!
И навикът да пиша от години
ме кара да изливам своята душа!
Аз търся с молив мъдростта си синя...
Дано и този път със туй се утеша!
© Христо Славов Всички права запазени