На море
Седя на плажа
и бавно с крем се мажа,
слънцето силно пече,
аз съм вече на море.
Около мен хора различни,
няма никой с мисли поетични,
всеки мъж е плейбой
и лиричен герой.
Постоянно бройка с очи
и чака щастието да го сполети,
да забърше някоя кака
и да я тръшне на матрака.
До мен отляво две тигрици,
показват смело своите ц..и,
на лов са тръгнали и те,
ще си хванат някое конте.
Опънали са мрежи като рибари,
ловят и млади, и стари,
това умеят най-добре,
пазете се, мъже.
Иначе сме наблъскани като сардели
и сме се опънали като умрели,
но нали сме на море,
нищо, че е тясно и не сме добре.
Важното е да сме в играта,
похарчихме си цялата заплата,
а след това какво ще правим?
Абе някак си ще се оправим…
Боже, каква идилия,
всички сме една флотилия,
движим се без посока и план,
навсякъде ни дебне капан.
Всеки гледа някого да оплете,
няма как, нали сме на море,
готин е този сезон,
всяка вечер е купон.
Хайде, ще свършвам вече
и по-късно ще разказвам, човече,
че ме погледна мацка една
и ми се струва, че е сама.
Май парашутът ще ми се отвори,
о, не, друг я заговори,
докога ще чакам, не знам –
тия хора нямат вече срам…
© Валери Бобев Всички права запазени