10.02.2007 г., 11:27 ч.

На морето мое, необятното... 

  Поезия
763 0 6

На морето мое, необятното,
аз тайните ще искам да отгатна,
за да усетя със частици от плътта си
ароматът му и песента на рибарите,
зовът на дълбините, тъмните,
прибоят, спорещ с вятър неподвластен
за трудовият делник на моряците ...


И като стремеж житейски - преосмисляне,
през надеждата минава то, и  през обичта ми,
с разочарованията си в света лъжлив, но вечен,
посвоему суров, но пак с красота изпълнен ...
А аз с респект ще се опитам тайните му да отгатна:
как денем светликът се сменя с тъмата,
и отразена във него, ме водиш по лунна пътека,



как ти, сред атлазено - сините свои обятия
гларуси къпеш в млечно - бяла вълнa,
как помахваш за сбогом или посрещане
към отиваща - идваща нова Любов, приливна ...
Обичам те, Черно мое море!
В сърцето ми ти ще останеш,
твоите тайни макар неоткрила!

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Морето живее в твоето стихотворение, Петя Поздравления !
  • красив стих
  • Много хубав стих!
    Поздрав!
  • Стане ли дума за море - тук съм чух шептящи вълни, потънах в "атлазено-сините обятия" и се насладих на лунни отблясъци... Хубаво!
  • Поздрави на Черно море от Балкана и Средна гора!!!
    Много е хубав стиха ти, Петя!!!
  • Здравей, Русалке

    Колко добре познаваш не само морето!!!
    Докосваш, всеки един от нас!

    Поздрави мила
Предложения
: ??:??