В бурите житейски не оставах сама,
дори и гласът ти да беше далеч от мен.
Във всичко бяхме винаги двама,
дори и ти да не посрещаше новия ден.
Мисля си за теб погледна ли небето.
Зная, че от там ме гледаш с любов.
Ти си ми нежната утеха в сърцето
и силата ми в този свят тъй суров.
Боря се като теб да приличам аз,
да бъда по-добра от много други.
И даже да усещам празнота и мраз,
духът ми не спира да се труди. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация