VesiP (Веселка Пенова)
84 1803
25.09.2009 г., 23:45 ч.

На моя бряг пристигна страха... 

  Поезия » Бели стихове
566 0 6

На моя бряг пристигна страха.

В най-тъмния час,

когато на вярата хвърлих щита.

Дълго се гледахме.

Сили премервахме.

Удари внезапно,

силно, коварно.

Поиска душата ми.

И аз му я дадох.

Останах безмълвна,

дори не заплаках.

Скрих се от себе си.

(После дълго се търсих...)

 

Един ден на разсъмване

 усетих мечтата –

докосна ме нежно

като пролетен вятър.

Прошепна в ухото ми думи забравени.

Каза ми още, че дълго съм спала,

че нощта е на свършване –

иде утрото в бяло.

 

Боса нагазих вълни разпенени.

Имаше сякаш някой до мене –

мечтата държеше на вярата щита,

готова живота пак да опита.

 

 

 

© Веселка Пенова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??