НА МОЯ ДЯДО

Оставил те бях в село, Дядо!

Аз в чужди краища живях...

Макар че аз съм твое чедо.

По твоя път не завървях!

Дойдох при тебе, мили дядо,

да питам би ли ми простил?!

Да видя ти лицето бледо

с усмивка би ли озорил?!

Живота като зла стихия,

отнесе ме далеч от теб...

Аз търсих свойта прокопсия

и гоних късчето си хляб!...

Дългът към хората в неволя,

далеч от теб ме призова.

Аз тръгнах сам, по своя воля,

да гоня призраци в нощта!...

И в най-затънтеното село

по хорските врати вървях....

Лекувах болести умело.

при хорските беди стоях!...

Понякога напразно хлопах...

това се случи не веднъж!

Да цопна в кал и с кал изцапан,

да гизна мокър в сняг и дъжд!

Мен вятър северен ме брули

и мъка хорска ме снежи.

И взел от босия цървули...

до гуша тънех във лъжи!

И тъй с житейските неволи,

безпомощно се борих аз...

И спрян пред истините голи,

проклинах тежкия си час!

Но гордо аз съм тържествувал...

На славата познах вкуса.

Аз четири села лекувах.

Намордник слагах на беса!

Сега лежиш, ти мили дядо

и тежко хърка твойта гръд...

Лицето ти е в бръчки цяло...

Несигурна е твойта плът...

А беше друг преди години!

Със тебе аз съм се гордял!

О, знаят близки и роднини,

че тежък път си извървял...

Ти беше влюбен във живота...

Ти дъб вековен бе за мен...

Едва избегнал ешафода,

в живота си не клюмнал уморен!...

Понесе кръста на войната...

в Балканската пленен си бил!

Но си запазен от съдбата,

макар на косъм от смъртта си бил!

Ти седем зими бил си в робство...

Но си избягал през нощта!...

И без храна и без удобства...

ти месеци си бягал дома!

Цял месец ти си бягал нощем...

Притиснал вярната кама...

Прекрачил прага си немощен -

по живо върнал се дома!...

Аз имам твоя пример дядо.

И истината твоя знам!.

В живота може да се страда,

но не да се живее в срам!