Заплаках...
"За кой ли път, сърце, не си ли уморено -
от раните, от болката нима не си сломено?
Защо се бориш още и защо обичаш...
и себе си, и мен ще спреш ли да обричаш..."
Прошепнах...
"Защо и него днес не го боли...
нима сърцето му изстинало е вече...?
За мен отдавна затворил е очи,
така е близо, а е толкова далечен."
Извиках...
"Върви по дяволите, обич моя! ...