28.01.2005 г., 15:35 ч.

На моята приятелка и на мен 

  Поезия
1418 0 2
Моята приятелка, тъй мила и добра.
Моята приятелка - тя също е и зла.
Зла е, защото животът я мачка.
Зла е, защото била е играчка.
Нейде във тъмното загубила пътя
бавно, отнесено вечно се скита.

Виждам аз себе си в нея,
виждам и аз как пустея.
Толкова силно боли ни,
че не знам как още сме живи.

Моля те мила, недей се отдръпва.
Знам, че по тухли трудно се стъпва.
Знам, че отломките много тежат
и че животът ти вложен е в тях.

Само, че мисля. Знам го дори,
знам, че и ние не сме си сами.
Виждам аз толкова хубави дни.
Виждам морета, слънца, синеви!

Моя приятелко, тук си сега.
Нека те хвана аз за ръка.
Виж си детето как ярко блести
цяло окъпано в твойте сълзи.

Детето, детето на прежни мечти,
то е което ще ни спаси.
Бавно притварям уморени очи,
а вече е късно и на мен ми се спи...

           Лека нощ.

© Силвия Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??