Светлан
37 19
25.09.2007 г., 9:23 ч.

На моята Родина 

  Поезия
958 0 14
На моята Родина

Все още помня дните, през които
седях на ученическия чин
и слушах думите звънливи:
"На най-прекрасната страна си син!"

Родино, в тебе са се клели,
със крепка вяра, моите деди,
потоци свидна кръв са лели,
за да пребъдеш Ти!

И аз, във порив всеотдаен,
презрях от все сърце смъртта,
в душата пазех свята тайна,
че съм готов за Тебе да умра!

Тогава, в пролетта на свойта младост,
държейки клетвен огън във ръка,
аз паметник на тези идеали
за бъдещето исках да строя!

А после лято - знойна жега
и лумна в пламък моята мечта,
замря в жаравата сломена
като жар-птица с восъчни крила!

Задуха сетне есенният вятър,
поръсиха ме капки хладен дъжд,
отмиха в мен натрапени идеи
и бях пречистен... отведнъж!

А зимата едва ли ще дочакам,
не ще оставя дири по снега,
от спомените клада ще разпаля
далеч от Теб - Родино моя -
за нов живот ще се родя!

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??