Липсваш ми тогава, когато
спомням си за миналите дни,
когато сещам се за безгрижното лято
и за веселите детски игри.
Когато съм сама и съм тъжна,
зная кой ще ме развесели,
кой щастието ми ще върне,
щом погледне ме с блестящи очи.
Понякога седя и си мисля,
гледам луната и искрящите звезди
и сякаш, без да искам, се усмихвам,
защото знам, че виждаш ги и ти.
В мислите ми спомени нахлуват -
за твойта усмивка и твойте очи,
за най-добрия ми приятел,
който зная, че ще ме подкрепи.
Сама оставала съм много пъти -
единствено със мислите си само,
от другите криех своите сълзи,
ала идвах и плачех на твоето рамо.
Някакси успяваше да ме разбереш
и да върнеш мойта надежда,
отново да ме преоткриеш,
да ми помогнеш да премина всяко премеждие.
Благодаря ти за всяка усмивка
и за всеки поглед мил,
за всяка подадена ръка,
за това, че до мене си бил.
Никога няма да забравя
всички моменти със теб,
и никога не ще те оставя -
заедно ще продължим напред.
Можеш да разчиташ на мен,
както аз на теб до сега.
Обичам те, приятелю мой -
това винаги ще е така!