някоя (Ина)
17 26
8.01.2007 г., 15:35 ч.

На най-невероятния лъжец 

  Поезия
1341 0 4
Сега къде си мой любовнико...
мой и на още хиляди жени.
Почти забравен мъж в сърцето ми.
Почти забравени лъжи.

За греха ти още малка съм.
Не виждаш моята невинност.
Силен си със своето безчувствие.
А аз уморено падам в нищото.

Каква глупачка бях – да вярвам
на лъжа обладала ме безмилостно.
И глупачка си останах – още вярвам.
Единствената ми представа за действителност.

С целувки скриваш своя грях.
Със думи пак отвличаш ме
в безумно нереален свят –
най-красивата измислица.

Унесена в заблуди прежаднели,
за сълзите ми неистови.
Показа ми за миг първичното.
С гръм събуждам се във своята истина.

Към тебе тръгвам неуверено,
като муха от свещ привлечена.
Ти жесток си като огъня.
Пламъкът ти на безсилие обрече ме.

Къде ли си сега любовнико?
Аз повече не мога да съм влюбена в лъжа.
Сега любовник ми е само вятъра,
обвил ме кротко в своята самота.

© Ина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??