Привет, странно мое настроение,
изписвам ти тез’ редове,
че по всеобщо приетото мнение
съм все още с ума на дете.
Думи, напразно изричани,
след време превърнати в лед…
Дали била съм изобщо обичана,
за да потърся спасение в теб?
© Съндей Всички права запазени