Във сънищата ми прокрадват се
със тихи стъпки страшни зверове,
разтварям дланите си, търся те,
а после чувам твоето сърце.
И всичко черно в миг разнася се,
с глава опряна на гърдите ти.
Заспивам, спомена разтапя се,
в зори от слънцето в косите ти.
Прошепвам викайки те, топлиш ме,
денят ми ще изгрее хей сега,
когато се събудиш, гушнеш ме
и ми дадеш от твойта светлина.
Посоката ти е сърцето ми,
денят е тъй безкраен и щастлив,
усмивката от мен в очите ти
е миг запомнен и неотменим.
***
Сега те гледам, кротко си заспала,
в леглото старо сгушена сама,
мой ред е твоя сън да браня
и да си спомням как прошепвах...
"мама".
© Èдин Гравън Всички права запазени