Morgana (Ди)
188 202
16.01.2008 г., 9:35 ч.

На никого не казвай! 

  Поезия
706 0 3
На никого не казвай, когато си отивам.
Замълчи сред бурите в душата ми...
На никого не казвай, че не посмях да те обичам.
Пресуши ме, като стъклен пейзаж на самотата ми.

Усмихни ми се лукаво. Както аз го правя.
В истерия люби ме за последно,
като грешника от ада последната жена...
(аз сетне ще нехая!)
И на никого не казвай. Времето, казват е лечебно...

Минута, виждаш ли, стотната почти не стигна
да съм за тебе творение от пречистен грях.
И лудостта ти, да, лудостта ми те застигна,
че ме молиш да остана, невкусил оня нечовешки страх...

Невернико, заклевам те, не искай да си с мене!
Премного ще ти писне от обичане.
На никого не казвай! Чуваш ли!? Не стига време!
Спомняй ме, като творение в кармичното отричане!

Мисли ме, нека съм сянка във завесите.
Страдай, когато спомниш стъклото в моите очи.
Но на никого не казвай, че за тебе съм отнесена.
В сърцето за сърцето ти нямам половин мечти!

Нямам ни една молитва даже!
Ни стон, ни вопъл, ни любов във късен час!
Но прости ми... Господ сам ще ме накаже...
И на никого не казвай, че за малко не посмях
да те обичам аз...

© Ди Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??