30.07.2009 г., 0:27 ч.

На няколко жени 

  Поезия
631 0 8

Здравейте, дами, добър вечер.

Защо е вечер ли, минава полунощ?

Защо не спя - ами нещо ме яде?

От дни насам все мисля си за вас.

Не се обаждам? Е, то в днешно време...

Тъй време не остава в живота ни отруден -

все нещо има да се върши.

Но днес реших! Ако обичаш, не казвай че съм муден.

Ще пиша веч на таз жена, туй нещо трябва да се свърши.

“Коя е ТАЗ?” Ще пита някой.

Това сте всичките, събрани във едно.

Една допълва друга, трета, всяка.

Така открих във вас перфектно същество.

Не се сърдете, не искам никой да обидя,

а може и да се дължи на пълната луна,

но дни наред една без друга не мога да ви видя.

Да, много сте, но, знай, за мен си си една.

(Така дотук докарахме я някак.

Щом минахме на ти, е вече лесно.)

Така обсебила си ме, че цяла нощ се мятах.

Ръце си впила в моето сърце тъй прелестно, чудесно,

че аз самият не искам да се отплета.

Тъй хубаво е чувството на близост.

Ей Богу, казвам ти: “Аз мога да летя”

От спомена и жаждата за теб добивам смелост,

че има нещо най-прекрасно на света.

Е, наистина, че изпълвам се и с малоценност,

но къде съм аз, къде си ти с твойта красота.

Но знаеш ли коя е най-добрата новина?

За мен си ти една, а всъщност тъй сте много,

че хиляди до себе си ще имат най-чудната жена.

© Веселин Добрев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??