Дали съм оптимист – да, може да се каже.
Макар животът ми да не е съвършено бял.
Ако ви преведа през него да ви го покажа,
ще ви съдерат трънаци и ще ви оплиска кал.
Ще има да си бродите... до планина десета,
да бягате от зверове и настървени хали,
да търсите ковчеже със сърцето ми в морето
и да се чудите що за живот съм си избрала.
Животът ми е приказен и много светлосин –
това остава след една дузина болки;
грешите, ако мислите, че той е твърде фин –
приключете първо цялостната обиколка.
Преди да си отидете оттам ще сполетите –
светът ви ще е натежал като олово,
но горчилката на дните щом опитате,
ще разберете, че животът е по-вкусен след отрова.
Като се има предвид, че тя ми е вдъхновител, беше невероятен комплимент, благодаря.
Мерси на всички! (: