11.07.2014 г., 9:30 ч.

На опашка за надежда 

  Поезия » Гражданска
5.0 (4)
427 0 5
Лоши мисли в мен нахлуват.
Облаци в очите плуват
и сърцето ме повежда
на опашка за надежда.
Казват, че отпред раздават:
по кило надежда дават...
С таз надежда да се боря
и с живота да поспоря.
Таз надежда да я нося
и да чакам... Да не споря.
И търпение да имам,
и за спомен да се снимам... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Предложения
  • Кобалтовата лудост ме превзема - лъч черен в светлини нормални. Неизживяното е моята поема. Живяното...
  • Отдавна запустял е храмът. Бръшлян на воля стеле се навред. Камбаната – задигната. За мед... На мяст...
  • Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Още произведения »