За честното ти мъжко постоянство -
дори и в неочаквани беди,
за любовта ти - пролетно пиянство,
което всички грешки победи.
За погледа ти, пълен със прохлада -
дори след най-нажежения ден,
за ласките - жадувана награда,
изцяло предоставена на мен.
За рамото, с което ме покриваш,
когато ме подгонят ветровете,
в косите ти втъках фенерче живо -
една светулка. В мрака да ни свети.