На педя светлинни години
Аз те срещнах, любов закъсняла,
на брега на море от пророчества.
Бе нащърбено твоето тяло -
пасна с моите ръбове точно.
Стих по-нежен от лист на глухарче
ме извади от будната кома.
Щом отворих очи, осъзнах, че
преди теб нищо друго не помня.
Често в мене тропическа зима
се боричка с арктическо лято,
като викаш насън моето име
и в кръвта ми мениш кръговрата.
Нощем светят в небесния купол
всички наши мечти и желания...
Тъй ги паля с очи - от упор,
сутрин тъй ги гасиш - с дихание...
И какво, че от толкова време
сме на педя светлинни години?
Аз съм звярът, що в тебе дреме,
ти - пътеката в мен, към синьото.
© Гергана Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Красиво е ....И паузите са си на място.Подчертават ритъма още повече....
-
Хареса ми стихът ти, Риа!
-
Благодаря на всички. Паузите са въздух в рамките на класическия стих в буквалния смисъл. За да не е монотонен с еднаквостта на ударенията.
-
и моите поздравления, мила Риа...
най-сърдечно.. -
Прочетох го трети път за да се уверя, че местата които ти посочва Даниела Тодорова някак спъват, и съм съгласна с нея!
Зная, че си класик, но аз си го прочетох така, както на мен ми харесва!
Нощем светят в небесния купол
всички наши мечти и желания...
Тъй ги паля с очите от упор,
сутрин ти ги гасиш със дихание...
И какво, че от толкова време
сме на педя светлинни години?
Аз съм звярът във тебе що дреме,
ти - пътеката в мене... към синьото.
Забравих, да ти кажа, колко много ми хареса "Щом отворих очи, осъзнах, че
преди теб нищо друго не помня."!!! -
Поздравления, Рия!!!
-
Много добро стихотворение. Според мен с паузите се акцентира върху отделните части, а не е слабост, проявена от автора...Поздрави, Риа.
-
Бе нащърбено твоето тяло -
пасна с моите ръбове точно.
Щом отворих очи, осъзнах, че
преди теб нищо друго не помня.
всички наши мечти и желания...
Тъй ги паля с очи - от упор,
сутрин тъй ги гасиш - с дихание
Аз съм звярът, що в тебе дреме,
ти - пътеката в мен, към синьото.
Мой ласковый и нежный зверь
Я так люблю тебя поверь!!!
-
Класическо и възвишено! Класическият стих ми е слабост, но именно затова, ако позволиш, две леки забележки: нарушена е стъпката в стиховете "Тъй ги паля с очи - от упор,
сутрин тъй ги гасиш - с дихание..." - може да се оправи "Тъй ги паля с очи - ВСЕ от упор,
сутрин тъй ги гасиш - СЪС дихание..." Същия проблем го има и при "Аз съм звярът, що в тебе дреме," - може би е по-добре да удвоиш предлога "в", имаш това право в поезията! Тя не се подчинява на граматическите норми, защото има своя ритмика на словото! Сърдечен поздрав за това стихотворение! -
!
-
Браво, много добро стихотворение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
