22.02.2017 г., 23:33 ч.

На перона 

  Поезия
286 0 1
Като метро прелитат пред мен...
прозорците светли на дните ми.
На перона чакам зашеметен.
Черта бяла зачертава очите ми
и потъва в онзи черен тунел...
И докато още пунктирам светлините
с пътуващите нанякъде хора,
търсещи неоткритите свои истини,
прислонени до друг за опора,
вятър изостанал роши косите ми,
донесъл тишина за отмора...
Стоя на перона закъснял и умислен – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Предложения
: ??:??