dansyto (Данаил Таков)
818 3641
16.09.2022 г., 10:25 ч.

На Петя, на моята Петя 

  Поезия
901 2 3

Не, слънцето ти няма да залязва,
лъчите му са нужни да живея.
Събрах душата ти във мойта пазва,
тъй близка те усещам – в мене тлееш.

И рееш си подобно гълъб снежен,
и с блясък белотата си разстилаш.
Словата ти поеха път безбрежен –
в тях има и хармония, и сила.

Сънувам те, о, слънчево момиче,
ти, бунт и доброта във стих изрече.
И сякаш в зима зла, като кокиче,
попарена бе и изчезна вече.

Но, знай, че песните ти ще се пеят
и твойта волност моя дух изгражда.
Съдбовната ти, дръзка одисея
ме учи ... свободата как се ражда!

 

Посветено на незабравимата Петя Дубарова!

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??