Ще препишеш наготово моите думи,
но чувствата как ще препишеш?!
Предусещам: зареждаш думите като куршуми,
после – стреляш, без много да мислиш!
Ще простреляш от упор сърцето ми, зная!
Ще прекъснеш и сетната струна!
Но душата ми – песенна – пак ще мечтае,
пак ще обича, макар и без думи!
Ти прелиствай – стих по стих, за да повярваш,
че от другите пò си различен;
с мойте думи щедро за мене разказвай –
за съдбата ми, нелогичната!
Да четат и да помнят мене чрез тебе:
мен – свободния, теб – каноничния...
А сега си върви. Зарежи ме сред път – безхлебен!
Продължавай без мен... да сричаш!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени