koleto03 (Никола Борисов)
37 37
22.04.2012 г., 13:09 ч.

На по джин 

  Поезия » Любовна
768 0 7

Не питай защо съм те клел със години,

не питай защо изпих си сълзите

и отрова си слагам на капки във джина,
и в раните сол и камък в гърдите..

Не питай, забравих защо съм те мразил,
спомням си само как те обичах,

помня само, че в бунище нагазил,

изправен вървях - дори не залитах...

Не питай за кой съм изричал молитви -
за мен, за тебе, за тях и за никой,
питай ме само защо не изчистих
сълзите, пролени от погледа кисел...

Не питай накъде ли избяга дъхът ми отровен,
попитай дали монахини са пели -
там, над гроба на тъжния спомен,
за моите рани – за твойте трофеи...

Не питай, мълчи... Тишината си искам,

тя ми помогна през ада да мина...
Късно е веч, юмруците стискам
и отровата няма я в джина...

© Никола Борисов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??