На поета
Проклет да си, поете,
сложил в стихa,
словата "вечност", "мъка", "самота".
Смутил покоя си, родил агония,
за хиляди треперещи сърца.
Проклет да си, поете,
писал с тонове,
за крепката страна на любовта.
Да беше жив, с тигана бих те гонила,
да сетиш що е любеща жена!
Завързала те бих като плашило, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация