Аз не ви познавам, но какво пък,
стиховете ви под кожата ми парят.
Вечер ме събуждат като тропот,
сутрин ме приспиват до измаряне...
Аз не ви познавам като визия,
чувал съм за теб, за тоз и оня,
но усещам точната ви мисия
и се чувствам някъде зад корена...
Аз не ви познавам - вие също...
Колко пъти в мисли сме се срещали,
някога по братски се прегръщахме,
някога дори се мръщихме... ...